Затварям очите си само за миг... и него вече го няма.
Дарени сме с удивителни животи. Изключителни. Рядко успяваме да ги опазим, но задължителният минимум е да се отнасяме правилно.
Животът е повече от къща, кола и бизнес.
Когато наближи моментът, а той винаги идва внезапно, тогава си най-откровен пред себе си. Мечтите, любовта, радостта се изнизват пред очите ти и ти го знаеш.. Знаеш, че са зависели само от теб. Ти решаваш дали ще използваш сърцето си и ако можеш ще видиш света през него. Хора, седящи в заведения за бързо хранене; хора, пътуващи в автомобили; хора, редящи се на опашки; хора, взимащи наркотици; хора, грижещи се за незрящи деца; хора, убиващи диви животни; хора, продаващи органи; хора, летящи със самолети; хора, работещи под земята; хора, просещи на улицата; хора, позиращи за снимка; хора, умиращи от глад; хора, убиващи други хора; хора, гладни за власт; хора-отшелници, разчитащи единствено на себе си; хора, пътуващи безцелно; хора, потънали в тъмни мисли за бъдещето си и обвиняващи обстоятелствата..
Не ми се иска един ден да си отидеш оттук, знаейки че вече е късно да гледаш пътя. Да наблюдаваш приближаващия удар и да разполагаш с достатъчно време, за да се изправиш пред себе си и да видиш всички грешки.. знаейки, че никога не ще се върнеш да ги поправиш.. защото него вече го няма. Мигът е неуловим.
Моля те, пази се! Пази се заради мен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар