Когато всичко предполага, че трябва да си щастлив, когато всичко важно, което си търсил, е на мястото си, тогава се появява една необяснима тъга, една ранимост и претоварване, което не можеш да си обясниш. Когато си мислиш, че ти няма как да допуснеш същите грешки, които си виждал и осъждал в другите, точно тогава виждаш резултатите от собствените си грешки. Когато всичко изглежда просто и лесно, тогава именно е най-сложно. Когато си мислиш, че виждаш всичко и всичко ти е ясно, тогава изникват още гледни точки, за които не ти е минало през ума. Когато си мислиш, че ставаш по-добър и работиш върху недостатъците си, тогава осъзнаваш, че има още, които си забравил, понеже си бил съсредоточен върху другите. Когато си мислиш, че можеш да определиш всяко едно свое състояние, тогава разбираш, че дори цял живот да се изучаваш, пак няма да ти е ясно всичко. Когато смяташ, че си открил нещо, което винаги ще ти доставя удоволствие, тогава става ясно, че има моменти, в които дори то е непоносимо. Когато допускаш, че си успял да влезеш в нечия глава и да разбереш най-дълбоките му потребности, тогава идва моментът да се объркаш още повече.
Светът е толкова шибано разнообразен, че чак е болезнено.
Няма абсолютна величина. Всичко е относително.
Няма коментари:
Публикуване на коментар