Силна като огъня. Непоклатима в резултат на една сила.
Дивна и ярка душа, по-ярка, отколкото свободата би си позволила. Но пак тя разказва легендите за свободата.
С думи се изрича "ценности". Повечето от нас до такава степен са свикнали да ги асоциират с външни образци като религии, социални институции, закони, права, обществото, че забравят да бъдат част от тях. Нашата жива сърцевина, здрав материал, на който можеш да се осланяш, жилката, която те подсеща, че сетивният свят подрежда само част от големия пъзел. Това е тази дървесина, която е нужна на огъня, за да напредва. Вярата е като въздуха, който той диша. А искрата се получава, щом тихичкият глас възроптае. Тогава идва ред на дълбоките емоции да изплуват на повърхността. Като вълна цунами, поглъщаща всичко и използваща всичко за своя сила. Стихия, от която всяка среда на живот има нужда. В следствие на това е време да се замислим какво съпротивление оказваме на вътрешния си глас. Колко добре разбираме своята личност и колко доловимо осъзнаваме аксиомата, даваща начало на всичко познато.
Още като малка слушах баща ми да твърди, че емоциите издават слабостта на човека. Че когато си в слаба позиция, ставаш лабилен и не можеш да разчиташ на разума си. Сега, когато вече мога да си обясня много повече неща, знам, че емоциите са сила тогава, когато ги подкрепиш с мисълта и когато те подкрепят мисълта, а не егото.
Ако имаш толкова здрави и устойчиви ценности, които излъчват добрина, осъзната любов и алтруизъм, ще се надигат урагани в теб. Ако имаш умствената възможност да изпиташ всеки негативен аспект на човешките действия и знаеш, че нещо може да бъде променено... Ще знаеш, че стига да събудиш достатъчно гласове и реакции, можеш да успееш. Ала какво става когато на хората вече им е трудно да се шокират, да се разчувстват и да се замислят?
Не живея на тясно. Имам нужда да се разпростирам и да браня територии.
Няма коментари:
Публикуване на коментар