Заминавам. "Тук" ще ми липсва, но "там" ме тегли повече. През прозореца си ще виждам подредени тенис кортове, красиви и амбициозни сгради, внушаващи размах и правдина, малки спретнати кошчета, резидави паркове и шаблонни творби на весели артисти-безгрижници. Всичко това обилно поръсено със солта на океана. Мирисът на живота. Тази сол не е като нашата, макар да си приличат. Морето - било то Черно или Бяло, Червено или Мъртво, нивга не може да се сравнява с Негово Величество - океана. Той сякаш може да разказва историите си вечно. Нали самият той е вечен. Легенди за сътворението и предания за смъртта. Та, уютно ще е, напомнящо милен и скъп дом и същевременно разкриващо светли хоризонти, на които да се гънат белите платна и да отърсват с премрежен поглед прахта на стагнацията.
Това лято ще бъде истинско, обещавам. С истински хора. Няма да има ритуални беседи по заравяне на миналото, а как раз наоборот. Първите копки по пътя към археологическо нашествие. Вкратце - ще дерзаем! Ще щурмуваме мечтите.
Ти си това, което правиш, плюс това, което не правиш. Хората винаги възприемат и двете като част от теб. Така че, да не правиш нищо, не е нула. Да не правиш нищо - е минус.
Заминавам. Отивам на 1700 км оттук. И обещавам да си заслужава.
Няма коментари:
Публикуване на коментар