Искам силно да се пръсна,
да се пръсна и целия копнеж във въздуха да впръскам,
ритуално самоубивам, изригвам и затихвам. Едно желание.
Искам експлозия, метежен колапс, падение,
нещо да се случи, ей така, да мина всички предели,
да викам, да чуя сама хриптящо дишане от дробове обгорели.
Напуснах историята под дебел плащ, оставих я да гние,
малки трупове, останки от утопични спомени, от съня ми пият,
познанство, на което така разсъдливо аз дръпнах ципа.
Ключът на банята, сякаш кран се стоварва, точката, в която кипя,
светлината се влива в очните ми ябълки, имам нужда да бъда сама,
трябва да остана сама, да върна всичко и да премисля нощта.
Колко по-лесно беше, моето героично бягство, прибежище мъгливо,
иска ми се да ти кажа, да обсъдим, колко е глупаво противоречиво,
да се изскубна от болест опитах и новата стара грешка вдълбах.
Изтрих ги от картата и нанесох поправка, отрязах си опашката и думите запилях,
но ти знаеш добре, това, което бутилирах, то бе твърде фиктивно,
каквото и да чувствах, то щеше само да ме вгорчи, бе твърде противно наивно.
Не разбираш, способността ми да чувствам се е втвърдила,
във въздържанието ми любовта се е умъртвила,
дотолкова я смазах, та от частици нагорещена безумност се е възпламенила.
Жалък придатък, тяло с назначение, плът във владение,
и един мускул, подлежащ на вечни детонации, отразяващ моето мнение,
харесвам те, засягаш ума ми, докосваш ме там, където се срещат големите вени.
Бедата е, че моето недро може силно да се очарова,
но пък има нещо ценно - може добре да го опакова,
може да го поднеса така, в упование да спасява във вятър и мъгла.
Сега давам всичко да дойде новия сезон и вътре да те пусна,
сигурно израстнах вече дотолкова, че да го допусна,
а още по-сигурно - от тази полуда вече битието ми е изцяло пропито.
Без крайна значимост в това, уверена, че дори заслепението да бъде измито,
накрая ще се приземя на крака, че помогна ми да намеря стремеж съкровен,
уверена, ще бъда добре, щом мога да живея и да знам, че си благословен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар