Върни се назад, много назад, и виж кои са нещата, останали от твоя живот в миналото, нещата, съхранени толкова добре, че можеш да си припомниш всяка емоция, всеки безсмислен навик, всяка реакция. Извикай спомените, след това е най-добре да станеш и да направиш още такива. Останолото е безсмислица.
Привидна бдителност, съобразителност казваш, благоразумие. После мека, прелестна дружелюбност от сърдечен мой приятел вечен. Тузовете лежат на уютно.
А ще бъда ли щастлива, ако съм до теб, ако си до мен, ако сме заедно?
Щастието - състояние на ума. Ти нямаш принос за него, няма как да си отговорен за нещо, което предизвиква усмивка в мен. Нито аз знача нещо за теб, аз съм само обстоятелство. При това не достатъчно силно. Твоите обстоятелства те карат да пишеш, да се лееш по листа, живееш чрез твоите обстоятелства. Тях ги обичаш, макар и наум, макар и веществено. Аз дори не съм това. Едно нещо обаче е същото, сигурно и за мен нямаш нищо, нямаш какво да ми дадеш, какво да ми подариш.
Дай ми само твоя талант. Но не за мен, искам го в теб, ала в моя личен резерват, свободен и също толкова защитен, тичащ на воля. Искам го сутрин вместо морето, надничащо зад верандата. Вечер пък да ме топли отдалеч, топлината на сиянието му, вълшебството на чудото му, короната на твоята глава. Вечер, когато всички са тихи и празнотата ми расте, а ти, без да искаш, без дори да ме искаш, облекчаваш една голяма язва. Недъгът на супергероя. Заболяване с амбиция.
Събуждам се с прясно окосена насока. Старо себеосъзнаване, отварящо вратите на киселинния дъжд и пълнещо градинарската ми кофа с трески и кал. Не можеш да ме напълниш, можеш единствено да се излееш гневно върху ми. После да ме накараш да търся лепкавите следи на човека, който не присъстваше. И да го мисля.
Само да имаше кой да спаси удавника от съня ми. Младо момче, вероятно на моята възраст, познавам го може би. Да имаше кой да е тази решителност в мократа сутрин на неговия свършек. Да имаше кой да продължи с усърдност обдишването малко повече от установеното време(А онези, събират се и засичат времето, за което безнадеждността им достига ръба на съдината; тази, която първа пропълзи по страните, се счита за най-валидна). Обсъдихме го със смъртта, тя е съгласна, че обикновено са нужни едва няколко мига свръхнастойчивост. Минути, които всеки ден пръскаш по тоалетните чинии. Само да имаше кой да повярва, че е възможно. Че може моята яркост да роди твоята руменина. Грешният на правилното място. Грешникът в правилното време. Ако имаше кой, по всяка вероятност щях да бъда аз.
И ако това се беше случило някъде, ако някой беше събрал на едно място младежа, грешника и водната шир, то тогава всички спомени щяха да се свържат в едно и паметна щеше да бъде само мисълта. Тогава със сигурност щеше да бъде причинена вълна от експлозивност, от създаващи се нови светове, галактики от кал. И сега непоколебимо казвам, че щеше да пръсне достатъчно поленови зърна, за да опраши стотици. Защото най-дълбоката фантазия на един истински спасител, на един полубог, никога не е да спасява сам. Неповторимостта е присъща на обикновените хора.
Няма коментари:
Публикуване на коментар