Познаваш ме? Знаеш коя съм ? А познаваш ли мислите ми ? Знаеш ли какво чувствам? Позната ли ти е онази болка, която кара всичко да се тресе? Чувствал ли си се някога толкова сам и самотен, да усещаш как гръбнакът ти се превива от тежестта на всичко, което ти се случва? Да усещаш болката във всеки мускул и с всяко туптене вътре в теб да пресъхваш все повече.. Ако наистина знаеш за какво говоря, денят, в който ще те срещна, ще бъде най-щастливия. Ако наистина ме разбираш, нищо друго не ми трябва.
Опитвала съм вкуса на предателството прекалено много пъти. Идваш в живота ми и какво носиш със себе си ? Има ли значение, ако след това избягаш както всеки друг и превърнеш всичко в една голяма лъжа? Има ли смисъл да те обичам? Има ли смисъл да вярвам в теб? Накрая пак оставам сама. Накрая пак ти пука само за теб. Накрая всичко става първично и просто. Оцеляваш както умееш най-добре. В тия училища са пропуснали да ни преподадат доста важни неща за живота като дефиниция за човешко същество, основни свойства и начини на третиране. Има неща, с които не бива да се заиграваме.
Познаваш ме? Никога не си стигал толкова дълбоко.
Ако душата ми тежи двайсет грама, колко ли тежи тъгата ми?
Няма коментари:
Публикуване на коментар