Будил ли си се някога с мисълта,
че обичаш всеки един на таз земя,
всяко същество дори?
Будил ли си се сякаш от неясна светлина
озарен, знаейки, че любов в тебе гори?
Подарявал ли си от себе си обич безусловно
напук на всички, които разбират я така трудно?
Мисъл споделена слива се с усмивка
не виждам аз проблеми, а просто една щастливка.
Самотен ли си, страхът ли те изяжда?
Не бъди страхлив, във всеки миг любов се ражда.
Щом аз мога да обичам теб, нещата сякаш се нареждат.
Стига да повярваш в това, грижите не ще изцеждат.
Имам тайна, искам да я споделя.
Както дете игриво въвлича се в беля
така и ти ще го намериш с лекота -
щастието, осмислено от любовта.
На идеята в същността
стои една единствена стрелка
без да виждаш, знаеш
сочи тя безкрайността
която ти в сърцето си таиш
и не можеш да го прогориш
щом слушаш го, а не мълчиш
понеже то да сбърка не може
колкото и разум да вложиш.
Чувай го често и бъди му другар
и следващия път когато стане пожар
освободи го полека от този товар
и не бързай да криеш, че имало е палеж,
щом несъмнено у двама ви буди копнеж
тежките брави във вас да стопите,
студ и ледове навред да покорите,
и повече никога сами да не спите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар