Чува се тихо "You gotta let go, you gotta let go". Разумът стиска зъби, а вътрешността се пропуква.
Мразя да го казвам. Наистина направи нещо с мен. Не знам, изпитвал ли си някога чувството, че животът, който водиш не е твой.. някак не ти приляга и това, което се случва, по никакъв начин не може да бъде отъждествено с твоята личност. Нещо е сгрешено. Някой е сбъркал и е пуснал чужда лента вместо твоята, за твоята история. А ушите ти са вече проглушени от озвучението в залата и ти се иска да станеш. Но не можеш. Прожекцията не е дори още на средата и никой няма да те пусне.
Какво се случва? В половината време се държа така, сякаш сърцето ми е заето, окупирано и запечатано. Преживявам повърхностно, знаейки, че нещо липсва. В другата половина си губя времето с хора, които дори не са близо до желаното. И го знам. Винаги го знам.
Трябваше да го направя. И дори сега да съжалявам, знам, че после ще съжалявам повече, когато отново се появиш на сцената.
Продължавам non compos mentis.
Няма коментари:
Публикуване на коментар