living out loud

В началото хората около мен ме научиха на основното, главно бяха в моя живот, за да ми покажат това: "Неверните приятели са лястовици, които се срещат само през лятото; те са слънчеви часовници, от които имаш полза, докато слънцето свети". По-късно разбрах и друго важно нещо.. "Дружбата на един разумен човек е по-скъпа от дружбата на всички неразумни". Тази опора, която е нужна всекиму, когато кривата на битието тръгне надолу. Малко след това забелязах и нещо, съпровождащо болшенството от стремящи се към щастие люде: "Всеки иска да има приятел, но никой не иска да бъде приятел". А съвсем наскоро научих, че познавам такива, чиято непреходност винаги си ценял, и все пак излиза нещо малко и преобръща каруцата, и се оказва, че "За приятелство, което не издържа дори докосването на голата истина, не заслужава да се съжалява". Освен това ми е било трудно да проумея, тъй като за мен винаги е било толкова очевидно, как хората не се досещат - "За приятелите трябва да помним не само в тяхно присъствие, но и в тяхно отсъствие", както и това, че "Който е приятел на всички, не е ничий приятел". А напоследък все повече се убеждавам, че "Хората не могат да отидат далече в приятелството, ако не са склонни да си прощават взаимно малките недостатъци". Обидата е нещо, което трудно се преглъща, но за това се иска издържливост. Иска се време.

Понеже обичате да обръщате всяко нещо на този свят в игра, в която не само че не се държите спортсменски, но и към която не проявявате никакво уважение, за да ви доставя това удоволствие, представете си сега, че това е една от онези много смотани убиващи времето онлайн игри. В нея трябва да вървите по пътеки през гора, която е доста недружелюбна към вас. Те представляват различните пътища, които поемате ежедневно. Някои са къси, лесни и приятни, други - дълги, изнурителни и объркващи. В края си те водят до някакво удовлетворение или угода. А понякога единственото удобство, което предлагат е, че са леснопреодолими. Ще ви разкажа за другарските пътеки. Те обикновено са достъпни, открити, но с уловки, съпътстващи както равния, така и неравния терен. Тези пътеки изискват грижа. Те се нуждаят от това да сте способни да загърбите някоя от другите жизненоважни пътеки в моменти на лишения. Те искат да благоволите да опитомят част от вас и в замяна ще ви позволят да се разхождате по тях по всяко време на денонощието. Но също така ви молят да не се опитвате да им ограбвате цветята или пък да ги почиствате от бурените. Разбира се, нека бъдете така добри да ги обозначите като един необикновен планински маршрут, но проявете милост и оставете подредбата на тях. И не на последно място не забравяйте, че за колкото повече време и колкото по-често забравяте да минавате по една от тези пътеки, толкова по-бързо тя ще става обрасла всеки следващ път. И възможността да се загубите в гората е по-голяма.

Въпреки всичко накрая не знам на кого да се осланям. На Ларошфуко, който е на мнение, че "Колкото и да е рядка истинската любов, истинската дружба се среща още по-рядко", или на Аристотел: "О, приятели мои! Няма на света приятели!".

Познавам със сигурност едно.

"It's only after we've lost everything that we're free to do anything."