derangement

"I love you more than life itself"
It's not love, baby, that's obsession
Обръщам страницата, за да се видя
..клоун, изгубил пътя си,
крачещ по лепкавия асфалт в пустошта
като отчаяна курва в незавиден ден
Мелез, повярвал в себе си,
повярвал на някого
"Казах, че не съм срещал такъв човек досега,
не че съм поразен безкрайно"
Беше ми приятно и вероятно бих го оценила,
ако не беше пробит още преди да се издигне
бих оценила тъпия полет с нашия балон, бейби
ти си мечтата на сантименталните красавици
но пиронът си свърши работата добре
прощавай, аз ли те пронизах..
не, аз ти подложих капака на ковчега си
и ти ме довърши
След това просто се обърнах и го затворих след себе си
Очарованието е отрова,
но ти си нямаш идея
твоята история е друга, твоята версия не струва
Ако само можех да знам дали съм права..
Един мръсен шамар от живота за това, което изрекох току що
"сама си си виновна"
притискам се в скута на стаята,
прахта ме утешава по устните,
а обелката от тапета ме целува по челото
докато се свлича надолу по ръба
и ме държи в прегръдката на кьошето.
А този проход вече е изпробван
виждаш ли, това е разстоянието между теб и никога,
което изминавам бягайки към безсмъртието на порока си,
заглушавам виковете в пространството
които пърхат като досадни пеперуди
и нагло държат да обозначат малодушието във всяка моя крачка
и преди, и сега..
Какво ми остава
Да преоткрия това, което винаги ме следва?
Наистина ли смяташ, че не съм мислила за това?
Че не съм си го представяла поне милион пъти
с разкривено лице и отпуснати на врата ръце
Напомняш шибания лайтмотив в шибаната развръзка на всяка сцена от тоя живот,
приличаш на лайното, което си въобразява,
че е намазано по божията обувка
и рисува с неговия импулс по настилката на знаменитостта
Не искам да те мразя!
Разполагаш с нещо и не се колебаеш да го използваш,
да подчиняваш вестибуларния ми апарат
Инжектираш ми зараза, която ври под слънчевия сплит
и се разпространява във всяка клетка до пълен колапс
Може би е време да те питам, Боже
какви чеда създаваш
как комбинираш пъстротата с гнусен полеп
какво добавяш, за да получиш такава твар
Два месеца напред няма да помня какво беше толкова специално у теб
но ако не си такава рядкост, защо не пускаш
защо продължаваш да се връщаш
не знаеш ли, че така осмисляш моята зависимост
задоволиш ли собствения си глад за магия
подхранваш онова, което отдавна трябваше да се е размило
Трябваше отдавна да съм те разтворила в бистрота и осъзнатост
Но как да загърбя жалката идилия, която чертаят твоите слова
когато аз самата се чувствам не по-малко жалка
като смушквам и едва карам да танцуват моите слова
Ключалката на най-масивната врата в мен още скърца приглушено
и проси за ключа, висящ на врата ти
люлеещ се примамливо под враните на клона
надявайки се да си спечели нещо в замяна на неговото лустро
И докато аз се боря да убедя себе си, млъкни..
не говори, не искам да слушам повече арогантния ти шепот
пръскащ слюнков нектар и благоухания,
връзващи обонятелните ми рецептори
докато в същия момент прогаряш дланите ми и
забиваш върховете на обувките си в бедрата ми.
Охлузваш самомнението ми с идеята, че за теб нямам стойност
по-голяма от облагата, която услужливият ми мозък предлага
I'm still tryin to comprehend..
How many times must you prove you're an angel?
How many more demons do you have to strangle?
How much longer must you remain in this dream?
Before I finally figure out if you're insane or a genius?

Бавно събуждане със сухота в устата и без изглед за скорошно ставане,
разпознавам такива дни - иска ми се днес никога да не започва.
Не знам какво си правил през нощта,
но сутрин нямаш работа в моята глава,
не и когато трябва да правя друго,
вместо да лежа с висящ от тавана взор и да премислям възможности за появяването ти.
Само да те видя! Само веднъж.. толкова ми е нужно.
Хващам се как те викам, за да разбера къде държиш ръцете си,
Намирам как да те трогна, за да гледам емоцията да се движи по лицето ти
както вятърът разбунва житните класове и оставя следа по пясъчните дюни
Искам да те ударя, за да си припомниш колко си приличаме
в тази игра, в която аз ти позволих отново да бъдем изиграни
Оставам все така невидима и незаслужила
безвкусните примамки, с които ти си служиш
и толкова устремено пак .. кого търсиш
По дяволите, за мен единствената примамка остава
твоята объркана същност и мястото ти в моя разум,
пълнещ с кръв и огнени отенъци туморните маркери
Бавно изпи способността ми да се харесвам в тези редове
Така както вдъхна вяра в прелюдията,
осакати вдъхновението и ме изтри.
Но сега ще пиша настървено, напук на твоята обаятелна натура,
ще пиша, за да върна това, което ми отне.
И за да изтискам удовлетворение от мислите по теб.
Истината е, че изгоненият си ти,
а решението беше мое.
Решението за аборта на една измама.
That just could not be love, baby...