Живеем в отчаяни опити да вземем нещата в свои ръце. Живеем с безнадеждната молба, нещата да зависят от нас. Само този път! Веднъж да довърша играта! Да усетя какво е.. да стигнеш далеч. Плъзгам се по огледалната повърхност и ръбестите ми форми протестират с хрущящи звуци. Изграждам си ново тяло от смачкани портрети и недорисувани проекции на късчета душа. Така и не се осмелих да призная, че съм изгубена. Грозното пате, превърнало се в птицечовка. Неудачникът, отказващ да играе главната роля в собствения си филм. Онзи, в когото виждат приятел, но не и партньор. Детето в сянка. Човекът в параден костюм.
Господарите са прекалено много, а желанието ми да се подчинявам се задържа прекалено малко. Играем до безкрай. Ти гониш! Не. Freeze tag.. Уплътнявам твоето покритие, само за да се върна и да го разбия. Приспивам бдителността ти и се възползвам докрай. Така добре ли е? Достатъчно жестока ли съм? Гледай сега.. Не съм ти никаква и не се дръж с мен сякаш съм ти виновна! I'm done waiting for nothing, не си ми другарче и това е истината.
...
Къде си? Предизвикай ме, мамка му! Подгони ме и да се свършва! Нека заедно да бягаме от конкретиката и да се гмуркаме в отвлечеността на мислите си. Знаеш каква е формата на сърцето ми. Подкупвай съдбата и заблуждавай дявола, че няма място в твоя свят. Всичко ти прощавам, стига само да бъдеш истински. Всеки път, когато те каня в главата си, си представям какво е да усетя ръката ти на рамото си, какво е да бъда докосната от твоето тяло. Същината ми има нужда от свидетелство за съществуването ти, но не родствени връзки, не magnum opus, не хора, които те познават. Вече не ми стига да виждам буквите и думите, съставящи нуждата ти от мен - следи от нечия объркана илюзия.
Не знам кой си, нито къде отиваш, но те обичам. Знам го, както малко неща. Обичам те с най-големите си ръце! Но няма да ти го показвам с тях. С тях ще те прегръщам когато имаш нужда, ще подпирам мебелите, ще закрепвам пода, ще местя дома ни или ще живея под него и ще надвивам дори! Няма да блъскам врати когато съм ядосана, а ще троша преградите между нас. Няма да се сърдя, когато се държиш особено, а ще приютявам твоите чувства в мен и ще ги абсорбирам бавно, за да бъда теб. Няма да се крия в затвор, няма да потъвам в усамотение, а ще споделям въпреки всичко. Защото с теб съм по-добър човек. Защото те познавам, преди да съм те опознала. Един ден ще поискам да дам всичко на теб. И да те обичам вечно.
Аз съм жената, която никога няма да те предаде. Жената, чието сърце кърви всеки път, когато ти не си добре. Жената, която те уважава безкрай и подкрепя всяко твое усилие. Жената, на която не и тежи да те прави щастлив. А ти, си мъжът, който има смелостта да живее с тази жена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар