и просмукана в живота белота,
владея бъдното и копнея за безсилие
едновременно с това
Жадувам по извивките на тялото ми
да се поспре по мъничко от тази
красота
на битието, на смъртта,
да чувствам резултатност и
да мога да се възхитя
Искам да изляза с моята душа
и да направя най-блажената разходка
надолу
по булеварда на моята Съдба
Да свивам по пресечки, без да бъда аз,
без да знае никой-никой в този миг
къде живее бродещото ми лице,
без да може да се свързва името ми
с делата на две подкрепящи ръце
Ако можех, щях да бъда безсловесна,
безполова и безтелесна,
да се освободя от капана на идентичността
и да усиля творческата светлина,
която е на духа ми цялостната същина
Преобразявам се,
усещам раницата ми е лека,
избрала съм гледка на върхари
и до горе най-нелеката пътека
Прекрасно е,
ако успея напълно да съм никоя,
ще мога най-пълно да съм всичко
и
ще съм Аз, няма да има прилика,
а ще се въплътя,
ще живея, където живее Любовта
В пръстите ми се преплита
и ги докосва, това усещане за вечност,
бездомност и безпътност,
събрани във едно, и никак не ме пита
кого аз искам със себе си да взема,
Свободата е сестрата на Съдбата,
тя не връзва, тя разплита.
Няма коментари:
Публикуване на коментар