Умът ни е покварен. Разпарчетосан. На останки.
Умът поначало е поквара, лудост. Самото мислене отделно вече означава, че си луд.
Мисълта е асоциация. Връзка между две парчета информация. Конопът, издърпан между два листа хартия.
Лудостта е пътят по конопа и обратно. Повтарящ се. Зациклил. Неспособен да открие изход от траекторията.
Умът е клетка. Ти не искаш да бъдеш сам, закопчан в тази клетка. Имаш нужда от социум, който да ти дава нови парчета информация, нови въжета, нови асоциации.
Лудостта е насилие. Игра със страха, без да участва самият страх.
Детайлността е ненормалност. Раздробеност, създадена, за да бъде после навързана с канапени дължини.
Лудостта смята, че черното е различно от бялото и ги поставя в двата края на шнура. Лудостта се хваща за въжето и слепешком определя цветовете в живота си.
Внезапността, рязкостта, пълната промяна са основни характеристики на разстройството на ума.
Лудостта е разкъсване, разруха, унищожение. Тя е болка, отвъд усещането на самата болка. Тя е язва, толкова дълбока, че сърцето претръпва, а умът се разпада.
Лудостта е мазохизъм, истеричност. Тя крещи, за да е щастлива. Защото не знае как да бъде щастлива. Тя наранява, за да бъде жива. Защото не знае как да се чувства жива.
Лудостта не е душевна болест. Душата е неприкосновена. Всъщност лудостта свидетелства за безпътност и безнадеждност в лабиринта по пътя към душата.
Обществото ни е объркано. На толкова неща беше приписвана тази лудост. На толкова много неща през вековете беше лепнат този етикет.
Лудостта не е излагането на опасност само по себе си. Лудостта се изразява в настойчивата страст към опасността поради възможността да се провалиш. Лудостта е в съблазънта към крайния резултат на болката.
Лудостта не е в това да поемаш рискове осъзнато, със стремежа да израснеш по-силен от тях, по-научил. Лудостта е да поемаш рискове неосъзнато, фанатично, маниакално, защото вътрешните ти защитни сили са слаби и желанието ти да живееш е слабо.
Лудостта е пригоденост към човешкия свят. Тя е резултатът и причината за него. Стените в лабиринта към душата са изградени, изрисувани, изписани и облицовани от човешки ръце. Дори бръшлянът, който ги е обгърнал, е посаден насилствено там от човека.
Лудостта започва с изображенията. Нарязаност на цялостта и омешване на късовете. В миг небето се обагря с кръв, дъждовете са в ярко цикламено, дърветата в мръсно отровно жълто, като изгорена пластмаса.
Лудостта е електризирана, бинарна, технизирана, модална, пикселирана. Тя е агресивна, нагла, настойчива. Тя никога не е търпелива, разнообразна, плавна.
Лудостта е тиха, само когато се възбужда. Лудостта е "Разделяй и владей!". Лудостта е да твърдиш, че науката е различна от духовността.
Лудостта е ръбеста, начупена, назъбена енергия. Тя е изкривеност, противоестественост, несъвместимост. Лудостта е да мислиш, че еволюцията ти е дала срещуположни палци, за да взимаш млякото на другите бозайници.
Лудостта е безредие, хаос. Отнело е милиарди години на всички атоми, частици, субстанции да се свържат и да сглобят една хармония, за да може след още милиони и милиарди години да се роди човекът и да възникне един нов хаос от съвсем друго естество, раждащ се от друга, по-финна материя.
Обществото забрави какво е лудостта, защото я прие като начин на живот. То се обвърза с нея, взаимно се олицетвориха.
Лудостта е монотонност, повторяемост, еднотипност. Лудостта е една професия, едни задължения, един опит до края на живота. Лудостта е фокус върху проформата.
Лудостта е трап. А който затваря лудостта между четири стени, също е луд. Тя произлиза от празнотата. Лудостта е лабиринт в лабиринта. Тя те отдалечава от теб, от това да живееш. Тя те затваря в клубове и заведения, където насилва сетивата ти с циклична музика, спазматични светлини, мръсен въздух, хаотични хора.
Лудостта е изтръпване. Тя е неонова табела, даваща на късо. Лудостта води до слепота, глухота и всякакви други разстройства.
Лудостта не е свобода. Лудостта не съществува отвъд ума, където живее свободата. Лудостта е вълнение на мозъчните ти клетки, но не и на теб самия.
Лудостта е спряла да търси отговори и никога не е започвала да задава правилните въпроси. Лудостта е не просто да си загубен, а да си се намерил в капан. Това е да вървиш по коридорите на облия лабиринт и да не знаеш зад кой ъгъл те чака порталът за затвора на ума.
От лудостта има едно единствено спасение. За него никой не ти казва, никога няма да чуеш да пропагандират за него. Това е път, обратен на този, по който върви умът. Това е пътешествие отвътре навън, от центъра на лабиринта, където е сиянието.
Това е изцеряване със сила, подобна на слънчевата светлина, но без нейния разрушителен ефект. Лек, с който няма как да прекалиш, защото при него няма дозировка. Това е директно свързване с веществото, от което е изградено всичко. Излъчване, пряко от сърцевината на душата ти, разтварящо по пътя си всички прегради и изкуствени неравности.
Има едно спасение в този свят на всеобхватна лудост. Да разбереш какво се крие в центъра на лабиринта, преди да си достигнал до него. Ще го усетиш по начина, по който се опитва да се прокрадне над зида, по това как понякога преодолява бариерите, макар привидно да няма причина да успява.
Единственото освобождение от затвора на мислите е медитацията. И единственото лекарство от каквато и да е болест е свободата. Никога не се оставяйте да ви убедят в обратното. Преходно е времето, в което със затвори ще бъдат "лекувани" разстройствата на обществото.
Няма коментари:
Публикуване на коментар