понеделник, февруари 25
mercy kill
разпадам се до корени.
първи падат мекичките части.
свличат се и пъпките оголени.
пресъхват струичките живост.
бели се кората ми на резени.
съблякох се напразно.
изсмукано е всичко от нозете ми.
проядено дърво, скрий ме.
разтвори ме в многобройните си пръстени.
простри ме в миналото си.
избави ме от несекващите кончини.
грозна си, привързаност, тръгвай сега,
докато сме всички на едно мнение.
докато можем да си спасим пепелта.
между пръстите ми рони се смъртта.
от пръстта вика ме безвремие.
без мечтание вятърът пресъхна.
тръгна си пак с бавен ход всичко от нас.
празен сън, празен поглед, празна година.
разпадам се до корени.
но това не съм аз,
не са моите спомени.
цяла съм си, никога част.
обичам те, помни.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар