Толкова си красива, че трудно успявам да те запечатам в един кадър. Да те уловя в един стих или да те поднеса с една фраза. Ти, която много обичаш да разказваш за лъжльо Уют (дявола Фют) и мекички шапки. Отказвам да те обознача с един цвят или да те напарфюмирам само с една ароматна подправка. Догаряща, минаваш тежко. Из листата се въргаляш. Обичам сладостта ти за мъглите и за бурите, и за дните, разпилени по хлъзгави чукари. И книгите, ах, по-добре ухаят, когато в тебе стичат се дъждовни капки. Не забравям година след година ведри песни на китари. И дрънкат във сърцето ми оживени стъпки на най-различни твари. Не стихва радостта им, макар и брат ти привидно да ги изостави. Не, за мен ти не си меланхолична, както всъщност и всеки прежулящ залез, ти по-скоро си нетрайно благодатна. Обичам те безкрайно и не единствено, сезонна омайност.
Autumn taste, ще скоча в локва в твоя чест!
Няма коментари:
Публикуване на коментар