Котлон и поток, I

Тя живееше чрез неговите превъплъщения.
Обичаше да слуша ехо на женски вокал в дясната слушалка. Да сяда на земята и да си представя цял куп други хора, лежащи на пръснати из пода възглавнички, мълчащи си в комфорта. Копнееше за звучни и плътни плесници, които карат ченето ти да се затръшне и вътрешностите ти да вибрират от сблъсъка на една твърда зъбна материя в друга. Напоняше и на юмрука в гръдния и кош. На подчиняващите ниски басови тонове, които потичаха по каналите на тялото и.
Копнееше някой да я хване за кожата на гърба и да я хвърли, тя да усети срещата с твърдата равнина и абсорбиращата кръвни телца плът. Искаше някой да си играе на нейната игра. Да желае да се състезава, без никога да стига до победител или победен. Удоволствието никога не е било в доминирането, а в постоянната промяна и непредсказуемостта. Тя не беше правила много секс, но беше правила много разнообразен секс. Опитвала е всичко, което съдържаше все пак някаква любов, а не животинско триене на плът. По едно време смяташе, че BDSM е нейното нещо. Но откри, че винаги твърде скоро и омръзваше да бъде в плен на въжета и ремъци. А после пък бързо искаше отново да има нещо, което да и бъде господар.
През нощта сънуваше как някой бяга с нея, подир нея или редом. Понякога отпред. Имаше си своите прекрасни сънища, които не я напускаха през деня.
Елени навсякъде по рисунките и. Плътни рога. Тропот от копита. Когато се вглъбеше в някоя творба, нищо не можеше да я изкара от цветовете. Тя получаваше възбуда от своето изкуство. Болката не беше крайна цел.
Някой я беше попитал веднъж какво мисли за хората, които си лягаха с много хора. Вече не помнеше в коя част от денонощието беше воден този разговор. Беше отговорила, че всеки има право да повярва в правилата на другите, когато очевидно не му е дошло времето да измисли свои собствени.
Алая не разграничаваше хората по пол, рядко тя самата се държеше спрямо социалните норми, за да бъде истинска "дама". Когато в неделя сутринта на 16 април някакъв човек се блъсна в нея на излизане от пощата, тя не запомни расовата му принадлежност, камо ли височината или костната структура. Но реално това беше средно висок чернокож мъж, небръснат и с магнетичен поглед. Ако Алая беше обърнала внимание, тя нямаше никога да се съгласи, че кожата му бе с черен цвят. За нея това бе цвят Канела.
Та, тази сутрин беше много отнесена и с неясни контури за нея, а за мъжа - забързана и дребнава кучка. И двамата имаха мисли в момента на сблъсъка - Алая тъкмо бе изпратила няколко билета за продажба, а с парите, които и бяха останали, щеше да си вземе тютюн; Млагнър пък тъкмо бе пристигнал в града преди няколко часа и сега бързаше да си плати глобата за превишена скорост, с която го посрещнаха за добре дошъл. Той вярваше, че колкото по-бързо се отърве от някакво задължение към друг, толкова по-малко му влияеше външния свят и по-малко дългове щеше да има занапред.
В пощата имаше всякакви хора, повечето плащаха разни неща, главно данъци, и висяха като използвани презервативи на опашки и метални скамейки. Алая нямаше търпение да се отдаде на няколко мига горе - по гръб, на терасата, потопена в цигарен дим. Ти просто не знаеш какви неща се разчитат в небето, ако се вгледаш малко повече.
Сладко, предизвикателно чувство обля Мал секунди след челния удар, той изведнъж си припомни правилната нагласа за това пътуване - не, а пътешествие. Почувства се ободрен и веднагически забрави колко разярен беше на някои хора от "държавния персонал", както той обичаше да ги нарича. В интерес на истината, непримиримостта и силния му характер помагаха в много от случаите, за да не останат заядливостта на органите на реда и абсурдите по тези географски ширини без ответна реакция и пламтящ словесен шрапнел. Сега му беше колкото досадно, толкова и забавно. Мал обичаше да се надсмива на себе си. Колкото и да подпалваше понякога, винаги имаше защо и винаги справедливостта, за която се бореше, засягаше много повече хора. А тези, които се взимаха насериозно, той не разбираше, дори бая ги съжаляваше за скования и скучен живот.
Като изключим мини-суматохата в този момент когато Алая се обърна към изхода и се натресе право на рамото на Мал, май почти нямаше друго, което да смути дори и за миг прибирането и към къщи, през най-натовареното кръстовище, покрай централната катедрала, където режеха дървета и косяха трева, до самият и дом в малко блокче, заобиколено от строежи, врява и пушилки.
Небцето и прегърна езика при мисълта за предстоящия чай. С плавни движения роклята и беше изхлузена през врата и сложена на един стол. Отивайки към кухнята, съблече и сутиена. Включи котлона, сложи вода, изми си една зелена, сочна ябълка от купата, и седна, за да си приготви две цигари. Не го беше правила отдавна. Нямаше нуждата. С тютюна нито са приятели, нито са врагове. По-скоро са случайни забежки един за друг. Особено на тютюна много му харесваха авантюрите с Алая през няколко месеца или година. Но не искаше да прекалява с нея. Идваше му силна.