В главата ми - бежански лагер, а денят - странно необичаен. Вали. Дъждът стана като част от същността ми. Водните пръски под клепачите, глухият пулс в главата ми, замъглените образи около мен, апатичната привързаност към тази тиха усамотеност. Кой го е грижа какво искат другите? Кой го е грижа, че не са спрели да ми звънят? Мен - не. Дразнещо, самодоволно присвяткане и надигаща се мелодия, basta, стига вече! Не ми трябват! Когато започнат да се интересуват от друго същество, може би, вероятно, евентуално бих могла и да разменя няколко приказки. Искам свобода, бе хора! Вие сте всичко друго, но не и свобода. Мислите ограничено, вълнувате се ограничено, общувате ограничено, преценявате ограничено, харесвате ограничено. Натоварвате другите като искате от тях да ви харесват, обичат, приемат. Затормозявате им психиката! Моята също.
Драги рамкирани дами и джентълмени, това, за което живеем, не се мери, нито се тегли, нито се преценява в пъти. А пък ти... на теб ти казах тогава онази вечер, че нищо друго няма значение, помниш нали? Като го казах нямах предвид да ми претеглиш едно кило любов, за да можеш и ти да си вземеш. Или две кила песни, че да ми е топло на сърцето, докато не решиш да си биеш камшика и след това отгоре на всичко да направиш така, че онези красоти да останат да висят в нищото и да изглеждат самите като едно голямо НИЩО. Постара се добре всичко да си отиде. И стана, забравих. Щастлива съм, че стана така, защото твоето малодушие бе моята поука.
Винаги съм мразела когато има надлъгвания в любовта. Може това да са правилата и такава да е играта, но няма да бъда част от тях. Сигурно съм наивна, да. Оставам си.
Вижте, аз живея така и не познавам други начини да го правя - когато обичам, обичам безрезервно, не ме е страх какво ще получа насреща, защото знам, че няма по-голямо щастие от това да даваш и да споделяш, благодарна съм за всиииичко и това ти да си добре, за мен е още един осмислен ден.
И не ми казвайте после, че в живота не ставало така. Кога опитахте, че знаете, мамка му? Живеете с раните си и ги ближете периодично като се сетите, че някой може и да го е грижа за вас, ама не е сигурно, щото то сигурно няма и винаги има риск да заболи. Нямате още двайсет, а вече ви е сложно! Ама тя оная с бастунчето не пита май че?
Някой ден сърцето ще поиска това, което ти си му отнемал без дори да си разбрал - голяма истина, изпята в страхотна песен. Иска ни се да си мислим, че другите имат влияние над живота ни, но правилото е, че сами привличаме всичко. От теб зависи твоето щастие. Не от момента, не от човека, не от обстоятелствата. От теб. Винаги и само.
Знам, че болката днес не може да се сравни с любовта, която ще изпитам утре. Затова и винаги си заслужава. Усмихвам се през дъжд и намокрям устните си с него. Научавам уроците си и продължавам. Само стремеж. Друго няма.
Няма коментари:
Публикуване на коментар