Обичам те. Обичах те...
Пак те обичам. Забравих те...
Любов - друго не е. Уязвима аз бях най пред теб.
Възел в душата, късче от мен.
Оставям те. Ти остави ме...
Оставях те. Ти не остави ме...
Дърпам да се отскубна. Човекът в мен болен е...
Кой си? Един последен късен зов - боли ли ме...
Не познавам такъв. А за стария жалко е...
Нямам нищо, което да кажа. И имам толкова много...
С теб действам като с прокажен. Гласче чувам сурово...
Сеща ме как обичаш ти и бягаш един ден с другиго...
Мъртъв си. Малко остана...
Бродещ завинаги ще останеш...
Но не и във мен. Нещастен си с право...
Мъртъв си. Малко остана...
Мразовете надделяват.
Един последен къс за милост настоява.
Поглежда ме, ръката си поставя...
Гали тила ми и ме подчинява...
Тази гад току така не ще да заминава...
Покорител има един само. Действащ вулкан с изригваща лава...
Знам аз най-истинска мечта ме очаква,
която всички следи преди нея заличава.
Обичах те... Обича ме... Ще те обичам винаги.
Но това обичане ще неутрализирам, очите Му видя ли.
И един последен къс ще се отрони от съдбата ни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар