Не знам доверие как се печели.
Когато не вярваш никому, не си ли
всъщност копнеещ за сладка наивност?
Когато загубиш своята доверчивост,
не плащаш ли само за скъпи решетки?
Не плащаш ли прескъпо за чужди грешки,
чужди сметки, и едно лично твое, добре укрепено
убежище за човек, когото до вчера откровено
в огледалото си гледал, а днес с него се отнасяш
сякаш бил е съзаклятник самият той,
та сам на себе си предателски посягаш
и ровиш дупка в земята, и хиляди проклятия изпращаш,
че преследвал си не когото трябва, врагът е този отвътре,
човекът, както с гордост наричал си се, няма го, мъртъв е.
Аз не знам какво става с теб, когато трябва да се разделиш,
когато част от себе си далече от всички решиш да спотаиш
и заменяш чифт простодушие в две очи с лекота
за живот в постоянна вътрешна борба.
You act like it's you against
but it's really just you against yourself.
Няма коментари:
Публикуване на коментар