Illuminatus

Нощта идваше и той започна да се затопля.

Докато небето потъваше в своя свод, 

луната пусна бавно своята котва.

Съблече го, остави го надвесен,

пожела от него да запее пак вечерната песен.
Човеците мърдаха в края на улея, 

някои весели, 

други със скръбни вестници, 

разгърнали не една Пандорена кутия.

Лееха се светлинни потоци, 

разреждащи мрака,

викове, писукания и необезпокоявани времеви скоци - 

вълшебните ритуали на скитника. 

Спускаха се завеси, налягане, плътност, 

обгърнали града, облаците мигрираха 

от поредната скучна циклична сънливост.

Поройни звезди в синхрон се изсипаха,

невидими за бесните улици, за кокетните сгради, 

за трафика. Протегна се, 

тънките канапи изпукаха, макар и млади, 

погледна нагоре листата, едно в друго подпряни, 

изтръска мокротата от себе си,

забърсвайки чело, чу познато шушукане. 

Другите вече ги бяха пуснали,
грееха вкупом, прясно закусили,

всеки със свой звън, леко хриплив и въздушен,

зажужаха в нощта като разлели се кошери.

Понечи да се влее във всеобщия тембър,

пристегна го безмълвие, тълпата остана равнодушна.

Обля го познатото чувство, 

след повея не стана по-ведър,

пак работеше бетонното му тяло напусто.

Пак щеше да примигва една пълна вечер, 

да срича, да пелтечи и 

дори на човеците долу само да пречи.
Разваляше цели редици в градския хор

от усукани жици, гледащи отвисоко
с неоправдана помпозност
море от захабени антени и спици.

Очарованието на града, смятаха, че са - 

светеща сладост, течаща по кората на нощта,

последната кибритена клечка в потока на съня

и живо-пазещ безсънен страж, пръв пазител на реда.

Ала неговата участ бе по-силна и гордостта 

отстъпила му бе пространство да избира,

да умре най-сетне гласът му, заекването и обидата

или да влачи тази позорна слава и да се отличава.

А вечерта винаги е благосклонна към тези, 

които търсят чудеса и ги глези 

със спектакъл на лунна светлина.

Превръща невръстни и младежи

в митични същества, виещи и 

буйстващи в приказна игра.

Снощи пък магьосници бяха цели три деца 

и цял нощ поемаха контрол над неговата светлина.

В миг предричаха тъма и после само с една искра

запалваха пак лампата на улица "Зора".